Всеки, който е посещавал летище Схипхол (Shiphol) – едно от най-големите в Европа – сигурно е забелязал, че все повече от големите кръгли часовници, разположени из цялото летище, са закрити със сиви покривала, пише информационният сайт „Ню“. Летището ще предприеме мерки по този въпрос още тази година, съобщи говорител на летищната управа пред електронното издание.

Според говорителя първите часовници са били покрити още през 2012 г. и причината са „нарастващите разходи за поддръжка“. Говорителят не е казал за какви суми става дума, а е посочил само, че е много сложно да се поддържат часовниците в работен режим.

Ако един от 87-те часовника спре да работи, не може просто да се смени батерията му. „Часовниците са свързани с кабели, които са в таваните и за да бъдат подменени, трябва да се отвори целият таван“, обяснява той. Това не е лесно в летище, през което на ден минават десетки хиляди хора.

Часовниците висят на „Плаза“ (Plaza), откъдето влизате в летището, в залата за заминаващи и при изходите към самолетите.

Закритите часовници на летище, където хората все пак искат да знаят колко е часът, са безполезни. Затова „Схипхол“ решава да свали окончателно по-голямата част от часовниците. „На местата, където времето е от решаващо значение, като зоните за прекачване или изходите, те ще се върнат, но на други места ще бъдат премахнати. Закритите часовници не допринасят за качеството и пътуването, което искаме да предложим на пътниците“, казва говорителят.

Вместо 87-те часовника сега, ще бъдат върнати само една трета: около 30 работещи часовника.

Източник: БТА

„Някои земи поради липса на вода се превърнаха почти в пустиня миналата година, а почвата се напука“, спомня си Уктам Кузиев, производител на кайсии в Таджикистан, цитиран от Франс прес. Този плод, който е от решаващо значение за националната икономика и е известен в цяла Централна Азия, сега е застрашен от климатичните промени.

„Кайсиевите дървета не са поливани и са изсъхнали“, разказва 70-годишният мъж. Кузиев е един от около сто хилядите граждани на Таджикистан, които се занимават с производството на кайсии.

Този плод е „особено уязвим“ към климатичните промени с оглед на „повишаването на температурите, промяната в режима на валежите и по-честото възникване на екстремни метеорологични явления“, подчертава Световната банка.

Отглеждането му е застрашено от все по-честите „меки зими“ и „късни слани“ в региона на Исфара, но и от „повишения риск от недостиг на вода“, отбелязва институцията в доклад от 2024 г.

В своята овощна градина в Равот, на северната граница на Таджикистан, където се пресичат границите с Узбекистан и Киргизстан, Кузиев черпи вода от река Исфара, която се използва интензивно от трите страни.

Според 72-годишния фермер водоснабдяването е достатъчно за този сезон, но, „както винаги“ е ограничено и в миналото е трябвало да пожертва насаждения от пшеница, за да „спаси най-важното – кайсиевите дървета“.

В Таджикистан, където се отглеждат 10 на сто от световните кайсиеви насаждения, този плод е „стратегически“ продукт и „жизненоважен икономически ресурс“, според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).

„Отглеждането на кайсии в северната част на Таджикистан е много важно от икономическа и социална гледна точка: то създава работни места и подобрява стандарта на живот на населението“, каза пред АФП Муминджон Макхмаджонов, заместник-директор на „Исфара фууд“ (Isfara Food), голям производител на сушени плодове.

Паметник на кайсията 

В тази страна, 93 на сто от територията на която е планинска, по-голямата част от кайсиевите дървета се намират в оазиси, заобиколени от полупустинни земи около Исфара, неофициалната столица на кайсията в Централна Азия.

Като символ на тази регионална слава в центъра на Исфара се извисява гигантскa кайсия, изсъхнала от слънцето и приличаща по-скоро на бяла праскова, разказва АФП.

Тази култура е от решаващо значение за Таджикистан, един от основните световни износители на сушени кайсии. Турция господства на този пазар, но нейната реколта през 2025 г. беше унищожена от студа.

Това е катастрофа, от която се страхуват таджикските производители. „Когато температурата се повиши или понижи рязко, дори за ден-два, няма да получите желаната реколта“, обяснява Муминджон Макхмаджонов.

Той се снабдява от пазарите около Исфара, където дребните производители продават няколко чувала кайсии, за да изкарват прехраната си.

„Дъждовете влияят на реколтата, нашите кайсии имат петна, което значително понижава стойността им“, разказва продавачката Муборак Исоева.

Преди „хората не познаваха студа, но през последните двадесет години дърветата замръзнаха пет-шест пъти по време на цъфтежа или веднага след него“, обяснява Бакхтиор Джалилов, специалист по земеделие в кметството на Исфара.

Повишаване на производителността

Тези климатични промени принуждават производителите да се адаптират.

Кметството на Исфара е „обновило за пет години 1500 хектара нискодоходни овощни градини“, за да „повиши производителността“, казва Джалилов.

Предприятието „Исфара фууд“ е намерило алтернатива на кайсията: синята слива.

„За разлика от кайсията, синята слива цъфти малко по-късно и понася по-добре топлината и студа. Когато реколтата от кайсии е лоша, все пак можем да изнасяме сини сливи“, обяснява Макхмаджонов.

Според Световната банка за малките производители, които тестват по-устойчиви сортове, повечето решения като капково напояване, дим за затопляне на въздуха, зимно напояване са трудни за въвеждане.

В най-бедната страна от бившия СССР, където средната месечна заплата е около 220 евро, тези опции са недостъпни от финансова или техническа гледна точка, а увеличението на цената на водата със 150 на сто през 2024 г. се е усетило болезнено.        

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА