Здраве
Любопитно изследване установи, че амишите най-рядко боледуват от алергии

Независимо дали са предизвикани от цветен прашец, косми от домашни любимци или фъстъци, алергиите в днешно време изглеждат почти невъзможни за избягване. Но една група изглежда практически имунизирана, което е загадка за експертите, изучаващи алергиите.
Въпреки нарастващата честота на алергичните заболявания както в индустриализираните, така и в развиващите се страни, амишите остават изключително — и необяснимо — устойчиви.
Само 7% от децата амиши са имали положителна реакция към един или повече често срещани алергени при кожен тест, в сравнение с повече от половината от общото население на САЩ.
Дори децата от други традиционни селски семейства, които все още имат по-ниски нива на алергични заболявания в сравнение с децата, които не живеят в селски райони, са по-алергични от амишите, се казва в статия на „Вашингтон пост“.
Всъщност, една общност амиши, живееща в северната част на щата Индиана, се счита за една от най-малко алергичните популации, измервани някога в развитите страни, пише БГНЕС.
„Като цяло, в цялата страна около 8 до 10% от децата страдат от астма. При децата амиши процентът вероятно е 1 до 2%“, казва Карол Обер, председател на катедрата по човешка генетика в Чикагския университет.
„Няколко от тях имат алергии, но в много по-ниски проценти в сравнение с общото население“, добавя тя.
Сега Обер и други изследователи се опитват да открият какво прави амишите и другите традиционни селскостопански общности уникални, с надеждата да разработят защитно лечение, което да се прилага при малки деца.
Например, пробиотик или етерично масло, съдържащо вещества, които се намират в селскостопанския прах, като микроби и молекулите, които те произвеждат, биха могли да стимулират имунната система на децата по начин, който предотвратява алергичните заболявания.
„Някои видове селскостопански практики, особено много традиционните, имат този изключителен защитен ефект в смисъл, че в тези общности астмата и алергиите са практически неизвестни“, обяснява Доната Верчели, професор по клетъчна и молекулярна медицина в Университета на Аризона.
„Проучванията, проведени сред тези селскостопански популации, са от решаващо значение, защото ни показват, че защитата е постижима цел.“
Амишите са членове на християнска група, която практикува традиционно земеделие – много от тях живеят в еднофамилни млечни ферми – и използват коне за работа на полето и транспорт.
Към 2024 г. в Съединените щати живеят около 395 000 амиши, концентрирани предимно в Пенсилвания, Охайо и Индиана.
През последния век честотата на алергичните заболявания – включително сенна хрема (алергичен ринит), астма, хранителни алергии и екзема – се е увеличила драстично.
Сенната хрема, или алергична реакция към полени от дървета, трева и плевели, се появява като първото признато алергично заболяване в началото на 19 век, достигайки епидемични нива в Европа и Северна Америка до 1900 г.
През 60-те години на миналия век се наблюдава рязко увеличение на разпространението на астмата при деца, състояние, при което дихателните пътища се свиват при вдишване на алерген. От 90-те години насам в развитите страни се наблюдава възход на хранителните алергии, включително алергии към краве мляко, фъстъци и яйца.
Урбанизацията, замърсяването на въздуха, промените в хранителните навици и затвореният начин на живот често се посочват като възможни фактори.
„Хигиенната хипотеза“ — предложена за първи път в проучване от американския имунолог Дейвид Страхан през 1989 г. — предполага, че излагането на микроби в ранна детска възраст предпазва от алергични заболявания, като допринася за развитието на здрава имунна система.
Проучването установи, че сенната хрема и екземата са по-редки сред децата, родени в по-големи семейства. Страхан се чуди дали нехигиеничният контакт с по-големи братя и сестри служи като защита срещу алергии.
Последващите открития подкрепят хигиенната хипотеза, като например, че децата, които растат с повече домашни любимци, са по-малко склонни да развият астма, сенна хрема или екзема.
Възможно е обаче, че дори по-полезно от това да имаш по-големи братя и сестри или домашни любимци е да растеш във ферма.
(Преди повече от 150 години сенната хрема беше известна като „аристократична болест“, почти изцяло ограничена в по-висшите слоеве на обществото. Фермерите изглеждаха относително имунизирани.)
Този „фермерски ефект” е потвърден от проучвания на селскостопанското население по целия свят, включително в Съединените щати, Европа, Азия и Южна Америка.
Но дори сред селските общности най-изразен ефект се наблюдава при амишите. В проучване на 60 ученици, проведено от Обер, Верчели и техните колеги, разпространението на астмата е било четири пъти по-ниско при амишите в сравнение с хутеритите, друга селскостопанска общност в САЩ с подобен генетичен произход и начин на живот.
Разпространението на алергичната сенсибилизация – развитието на антитела към алергени и първата стъпка към развитието на алергия – е било шест пъти по-високо при хутеритите.
Изследователите първо изключили генетична причина; всъщност анализът показа, че децата на амишите и хутеритите са изключително сходни по отношение на своите предци.
Вместо това основната разлика между тези две популации изглеждаше да е степента на излагане на селскостопански животни или обори в ранна детска възраст.
„Децата на хутеритите и бременните жени не влизат в оборите. Децата не са изложени на контакт с животни в оборите, докато не навършат около 12 години, когато започват да се учат на работа във фермата“, каза Обер.
„Децата на амишите влизат и излизат от краварниците по цял ден от ранна възраст“, добави изследователят.
При анализа на проби от домашен прах на амишите и хутеритите, те откриха почти седем пъти по-висока микробна натовареност в домовете на амишите.
По-късни експерименти показаха, че дихателните пътища на мишки, които са вдишали прах от амишите, са имали значително по-малко астматични симптоми, когато са били изложени на алергени.
Мишките, които са вдишали прах от хутеритите, не са имали същия ефект.
Сега Обер и Верчели започват да идентифицират защитните агенти в праха на амишите, които предотвратяват алергичната астма.
През 2023 г. анализът им на праха от фермите открива протеини, които действат като камиони за доставки, натоварени с молекули, произведени от микроби и растения.
Когато тези транспортни протеини доставят своя товар до слузта, която облицова дихателните пътища, се създава защитна среда, която регулира реакциите на дихателните пътища и предотвратява възпаленията.
„Вече не говорим толкова много за хигиенната хипотеза, защото сега разбираме, че всъщност не става въпрос за това колко хигиенично живеете“, казва Кирси Ярвинен-Сепо, директор на Центъра за хранителни алергии в Медицинския център на Университета в Рочестър.
„По-скоро става дума за микробна хипотеза, тъй като полезните бактерии, които колонизират червата и други лигавици, играят важна роля“, добавя експертът.
През първата или двете години от живота си имунната система на бебето се развива бързо и е силно податлива на стимули от околната среда, като например бактерии.
Някои експерти считат, че излагането на малки деца на определени видове полезни бактерии може да активира и формира развиващата се имунна система по начин, който намалява риска от алергични заболявания в по-късна възраст.
Селскостопанският прах съдържа смесица от бактерии, отделени от домашни животни и животински фуражи, които не са достатъчно вредни, за да причинят заболявания, но ефективно тренират имунната система да реагира по-слабо на алергени в по-късна възраст.
През 2021 г. Кирси Ярвинен-Сепо и нейните колеги сравняват чревните микробиоми на 65 бебета от старообрядната менонитска общност в селска местност в Ню Йорк с 39 бебета от градски/предградски райони в близкия Рочестър.
Подобно на амишите, старообрядните менонити водят традиционен аграрен начин на живот. Почти три четвърти от бебетата менонити в проучването са колонизирани с B. infantis, бактерия, свързана с по-ниски нива на алергични заболявания, за разлика от 21% от бебетата в Рочестър.
„Степента на колонизация е много ниска в САЩ и други западни страни в сравнение с много високите нива в менонитските общности, подобни на някои развиващи се страни“, казва тя.
„Това отразява честотата на автоимунните и алергичните заболявания.“ Тези улики за произхода на фермерския ефект представляват стъпка към превенцията на алергичните заболявания.
Независимо от формата на лечението, влиянието върху превенцията на алергичните заболявания, които засягат милиони хора по целия свят и намаляват качеството на живот, може да бъде огромно, твърдят експертите.
„Не знам дали можем да дадем на всяко семейство по една крава. … Но от тези отдавнашни и много стабилни среди научаваме какви вещества и експозиции са необходими“, казва Верчели.
„След като разберем това, не мисля, че ще има пречки за създаването на защитни стратегии в тази насока“, заключава ученият.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Здраве
Козметичка включва системи, IT лекува пациенти. Възможно ли е такова бъдеще?

През октомври 2019 г. млади лекари и студенти по медицина излизат на протест пред Министерството на здравеопазването и внасят 500 подписа от петиция срещу промени в Наредба 1 за специализациите. Протестиращите носят плакати „Не сме роби“, „Искаме да лекуваме, не да оцеляваме“, „Обучение, а не експлоатация“.
Какво искат младите лекари, събрани пред ресорното си министерство: по-добри условия на труд – да не бъдат използвани като евтина работна ръка, без достъп до пълноценно обучение; честно заплащане – много от тях получават възнаграждения, близки до минималната работна заплата, въпреки натоварването и дежурствата; държавно финансиране на специализацията – искане за повече места, финансирани от държавата, за да се избегне работата на граждански договори без защита; премахване на „робските клаузи“ – в договорите на много специализанти има клаузи, които ги обвързват да работят определен брой години в лечебното заведение след края на специализацията, иначе трябва да заплатят големи неустойки.
Годината е 2025, отново има протести и исканията са същите. Имате ли дежа вю?
Защо системата не помръдва, защо години наред тлеят едни и същи проблеми пред медиците и кого устройват десетилетията застой, коментираме* с д-р Таня Андреева, педиатър, детски ревматолог и участник в протестното движение през 2019 г., и с д-р Даниел Кипров от Инициативния комитет „Бъдеще в България“, който протестира със същите искания шест години по-късно.
Кой е в студиото?
Д-р Кипров е лекар-специализант от три години. Времето му като стажант преминава в голяма болница в Германия, където мисли да продължи кариерата си, но после решава да се върне в България въпреки „умопомрачителната действителност в здравеопазването у нас“. Тук решава да потърси развитие в специалност, към която има интерес, но предложенията, които получава, са единствено да работи без пари.
„В крайна сметка реших, че трябва да си променя пътя, за да мога да се изхранвам, буквално. Сега се занимавам с Обща медицина (общопрактикуващ лекар, б. а.). Трябва да изкривим донякъде посоката, за да оцелеем в медицината в България“, казва медикът и уточнява, че не е единственият млад общопрактикуващ лекар там, където работи, защото и други негови колеги са установили „колко порочни практики има в болничната помощ“.
През 2006 г. д-р Таня Андреева е студент по медицина и започва като санитар в Националната кардиологична болница. Казват ѝ, че няма шанс да работи като медицинска сестра, но много скоро се оказва, че болницата има нужда точно от медицински сестри и невъзможното става възможно. Годината е 2006, но дефицитът на медицински специалисти вече е факт.
В момента младите колеги се назначават на всякакви длъжности – санитар, болногледач на минимална работна заплата и така попълват дефицитите в медицинската грижа. Достигнали сме до такива критични нива на дефицит, че ако не са студентите по медицина и младите лекари, половината болници ще трябва да затварят отделения, защото няма да отговарят на никакви критерии, казва д-р Андреева.
Нескромни ли са исканията на младите медици?
Когато се питаме дали исканията ни са реални, има ли пари и откъде да дойдат, можем да споменем едни много конкретни статистики, които показват каква е действителността. Колегата Кристиян Райчев, който също е в инициативния комитет, обяви тези данни – от 2021 до 2024 г., само за три години, финансирането от НЗОК към болниците е нараснало с 300%. Като отчетем инфлацията, можем да ги намалим на 270%, говоря за пари, с които болниците разполагат. Заплащането на медицинския персонал е нараснало със 100%, а за младите лекари-специализанти максималното увеличение е 25-30%, казва д-р Кипров.
„Татко ще ми купи колело, ама друг път, защото си купи кола“
„Тяхната борба на мен ми е като дежа вю. Сещам се за онази реплика: „Татко ще ми купи колело, ама друг път, защото си купи кола“. И при лекарите, които вече имаме специалност, нещата не стоят много по-добре. Нашите заплати не са променяни от Колективния трудов договор (КТД) през 2022 г., а над 50% от областните и общински болници не бяха достигнали дори минималния праг според КТД. Ножицата в болниците е огромна, специалистите се държат на много ниски заплати, за да може да се разпределя допълнителното материално стимулиране (ДМС) според желанията на директорите. ДМС-та се разпределят на лекарите, които водят пациенти, на лекари, които подпомагат болницата с клинични проучвания, с други участия, без да се следи достатъчно за качеството на предоставената услуга“, казва д-р Андреева.
„Колега, колко деца приехте в болницата днес?“
Тя разказва любопитен случай от собствената си професионална история.
Когато карах втората си специализация в една частна болница, където като лекар-специалист ме пуснаха да преглеждам на кабинет, дойде директорът на болницата и ме попита:
– Колко деца прегледа днес?
– 30 – казвам аз.
– Колко от тях прие за лечение в болницата?
– Нито едно нямаше нужда от хоспитализация.
– Помисли си дали на следващия ден искаш да дойдеш на работа.
За всеки хоспитализиран пациент там се даваха по 40 лв. бонус на лекар, моето дневно дежурство беше 80 лв. за 12 часа. Тук следва голямата морална дилема на лекарите в България – ще водя ли пациенти, без значение дали те имат нужда от болнично лечение, или ще запазя себе си и ще мизерствам с моята основна заплата, разказва д-р Андреева.
Какво всъщност искат младите протестиращи?
Доста неверни твърдения витаят в обществото за нашите искания – ние искаме достойно заплащане за всеки лекар, всеки да взема минимум тези пари, които ние искаме (150% от средната брутна работна заплата у нас, б. а.). Както виждаме, много от лекарите ги вземат, но са държани на ниска работна заплата, а останалото е под формата на допълнително стимулиране. Целта е да бъдат държани под зависимост, като оръжие срещу подчинените, за да може в момента, в който станат неудобни, да им спрат допълнителното заплащане и доброволно да напуснат. Това, което ние искаме, е да се премахне това оръжие от ръцете на медицинските феодали и лекарят да получава достойно заплащане, без значение на кого слугува и колко пациенти води. Не само за младите лекари, а за всички лекари, категоричен е д-р Даниел Кипров.
Той разказва за случай на подобно недоволство в Германия. По време на стажа му, в ефективна стачка излизат медицинските сестри. „Не се поддадоха на натиск, докато не изпълниха исканията им“, казва младият лекар.
Той не приема обясненията на депутатите, че времето е твърде малко, за да се удовлетворят исканията им, преди да излязат във ваканция.
„Увеличението на заплатите на полицаите беше пример как има ли „воля“, промените може да се случат много бързо, а при медиците – протести от много време, но не се стига до реални промени за разлика от други съсловия“, казва д-р Кипров. И допълва: „Докато не се вземе решение, няма да спрем протестите. Септември продължаваме с пълни сили да не си мислят, че ще могат да протакат безкрайно нещата, защото Народното събрание ще им се стори тясно.“
Учителите и техните ученици
„Жалко е, когато гледам как мои колеги, връстници или по-възрастни, се карат едва ли не на младите лекари. Сякаш са забравили нашето поколение през какви трудности е минало. Ние като сме страдали и тези млади хора да изпитат същото. Това не работи“, коментира д-р Андреева твърденията, че „учениците не могат да получават повече от учителите си“.
„Младите лекари и специализантите са тези, които остават през нощта и по празници сами, макар че не би трябвало да е така, и крепят болницата. За мен е голяма глупост, когато започнат да говорят как ние сме били някакви ученици и сме искали повече от учителите си“, коментира д-р Кипров. Той признава, че има натиск върху протестиращите от директори на болници да не ходят по протести, „защото утре може да се окажат без работа“.
Когато през 2019 г протестирахме, Ананиев (тогавашният министър на здравеопазването, б. а.) привика нашата лидерка на разговор в министерството. Момичето излезе разплакано, след това го вкараха в един полицейски бус…, а след това спряха и протестите на специализантите. Ананиев излезе и каза, че нашите искания са приети. Нищо не беше прието, разбира се – прави паралел между натиска върху протестиращите сега и през 2019 г. д-р Андреева.
Защо техните протестите са и наши
Хората трябва да разберат, че ако така продължат нещата, след години ще трябва може би някоя козметичка да им слага система или да ги лекува IT специалист. За да не се стигне до това, наистина трябва да натискаме и да накараме тези политици да спрат да ни замазват очите с претоплени манджи и да си свършат работата, казва д-р Даниел Кипров.
„Исканията им може да регулират системата и качеството на медицинската грижа. Трябва да защитим тези млади хора, на които съвсем скоро ще трябва да разчитаме, защото системата е пред срутване и ако обществото не ги подкрепи, не виждам светло бъдеще за здравеопазването в България, заключава д-р Таня Андреева.
*Разговорът с двамата лекари е записан на 31 юли.
Какво още казаха гостите в подкаста на OFFNews, чуйте във видеото.
Източник: Offnews.bg
Здраве
Над 1200 деца са ваксинирани срещу HPV, вижте къде се правят имунизации

Над 780 педиатри и акушер-гинеколози ще прилагат ваксини по новата Национална програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV) 2025 – 2030 г. Те вече са сключили договори с Национална здравноосигурителна каса – НЗОК и ще работят съвместно с общопрактикуващите лекари в цялата страна.
Списъкът на специалистите е публикуван на Специализирания сайт на Министерство на здравеопазването за имунизациите в България – Плюс мен. Той е организиран по области и съдържа наименованието и адреса на всяка медицинска практика. Списъкът ще се актуализира периодично, за да е в помощ на родителите, желаещи да ваксинират своите деца по програмата.
От началото на програмата, което бе дадено официално на 14 юли, до момента над 1200 момичета и момчета са ваксинирани срещу HPV. Най-висок брой имунизации са отчетени в София-град, Пловдив, Варна и Стара Загора.
Включването на повече специалисти в програмата е част от усилията за улесняване на достъпа до ваксината и разширяване на обхвата сред целевите групи.
Припомняме, че в рамките на новата програма, право на безплатна ваксинация срещу HPV тази година ще имат както момичета на възраст от 10 до 15 ненавършени години, така и момчета от 10 до 14 ненавършени години.
До 2030 г. програмата предвижда поетапно разширяване на обхвата. Всяка година се увеличава както процентът на покритие сред подлежащите на имунизация, така и възрастовата група.
Първоначално е заложен 10% обхват на момичета от 10 до 15 ненавършени години и на момчета от 10 до 14 ненавършени години. През 2030 г. процентът на обхванати момичета може да достигне 70%, а на момчетата 40%. Освен това от 2026 г. в програмата влизат момичета на възраст от 15 до 17 години.
Следващата промяна е предвидена през 2029 г., когато от безплатна имунизация по програмата ще могат да се възползват момчетата до 15 ненавършени години, както и млади жени на възраст 18-21 години.
Източник: Offnews.bg
Здраве
9 деца от лагер със стомашни оплаквания, има приети в болница
Снимка Скрийншот
РЗИ Варна
Контролните органи във Варна проучват инцидент с деца, проявили стомашни неразположения от неуточнен причинител, съобщиха днес от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) във Варна.
Оплаквания са проявили девет деца, пристигнали на спортен лагер и настанени в семеен хотел в града. Пет от тях вече са в клиниката по инфекциозни болести на университетската болница „Св. Марина“, четири са преминали само амбулаторни прегледи.
От РЗИ уточняват, че веднага е сформиран екип от служители на инспекцията и на Областната дирекция по безопасност на храните, който извършва епидемиологично проучване. Предприети са и мерки за ограничаване на риска от разпространение на инфекция.
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори