Няма планове в този момент за изпращане на гръцки военни части в Украйна в рамките на обсъжданите гаранции за сигурност, заяви в отговор на въпрос говорителят на гръцкото правителство Павлос Маринакис в интервю за телевизия Скай.

Той допълни, че изпращането на мироопазващи сили в региона се отнася до следващ етап на консултациите за гаранциите за сигурност. „Дано да стигнем до този етап“, каза Маринакис.

Говорителят уточни, че е решение на всяка държава как ще постъпи. „тук ще бъдем и ние, и останалите държави, за да дадем ясен отговор как ще допринесем за нещо подобно, но не и с военни части“, заяви Маринакис.

Той се спря и на вчерашното участие на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в две видеоконферентни срещи (на Европейската народна партия и на Европейския съвет), на които той е определил като положително обстоятелството, че вече има „някаква видимост“ за мир след разговорите в САЩ и срещата на американския президент Доналд Тръмп и руския Владимир Путин.

„Това, което трябва да подчертаем, е нуждата от незабавно примирие“, заяви Маринакис.

Той повтори позицията на Гърция за необходимостта от зачитане на ненарушимостта на границите. „Гърция е суверенна държава и преди и над всичко зачита международното право и в никакъв случай няма да отстъпи от позицията си за ненарушимостта на границите“, каза говорителят на гръцкото правителство.

Маринакис отправи критика към представители на опозицията „вдясно от нас, но и вляво“, които поставят под съмнение гръцката политика в подкрепа на европейската позиция в полза на Украйна. Той определи подобни нападки като лицемерни и вредни за гръцките национални интереси. „Виждам, че има хора, които искат да правим разлика между нашествениците. Не можеш да осъждаш (турската) инвазия в Кипър, а за една друга инвазия да казваш: „Няма значение, дай да извърнем очи“, каза Маринакис и допълни: „Гърция е страна, която се противопоставя на всеки ревизионизъм и не би могла да има друга позиция от тази в подкрепа на отбраняващия се“.

„За съжаление в Гърция и в останалия свят има някои, които са избирателно чувствителни. Мисля, че стойността на човешкия живот е една и съща за всеки човек, независимо дали е дете в Украйна или в Палестина, или израелски заложник“, каза говорителят на гръцкото правителство.

Източник: БТА

Сръбски учени и бизнесмени, които живеят в САЩ, отправиха апел към Народната Скупщина и президента на Сърбия за свикването на предсрочни парламентарни избори за преодоляване на кризата в страната, разтърсена от антиправителствени протести през последните над девет месеца, предават сръбските медии.

„Сред нас са учени от водещи американски университети, както и основатели, инвеститори и ръководители на компании, които наемат голям брой хора в Сърбия. Много от нас подкрепят и продължават да подкрепят научни и бизнес проекти в Сърбия от години и възнамеряваме да го правим и в бъдеще. Въпреки че имаме различни политически възгледи, нашата обща цел е благополучието на Сърбия и нейните граждани“, пишат те.

Като изразяват съжаление за ескалацията на конфликти и насилие, сръбските учени и бизнесмени констатират, че разногласията са фундаментални,  оляризацията сред населението се засилва, както и че икономическият прогрес на страната е застрашен. Според тях „студентите жертват кариерата си, има по-малко първокурсници и отливът на образовани хора се увеличава“.

Проблемът с корупцията, една от основните причини за протестите, не се отрича от никого, дори от самото правителство, пише още в апела.

Като изъкват, че изхождат от патриотични позиции, сръбските учени и бизнесмени завършват обръщението си с призива всички партии да играят конструктивна роля в създаването на условия за честни избори (достъп до медиите, актуализиран избирателен списък, независими наблюдатели), да осъдят и избягват всякакво насилие и да се ангажират да приемат резултатите от честен изборен процес.

В Сърбия повече от девет месеца се провеждат антиправителствени протести след срутването на козирката на жп гарата в северния сръбски град Нови Сад на 1 ноември миналата година, причинило смъртта на 16 души и довело до вълна от социално недоволство в цялата страна. Студентите в страната блокираха над 60 факултета в страната и оглавиха вече възникналите спонтанно протести, обвинявайки правителството и президента Александър Вучич в корупция и непотизъм.

По време на многохилядния протест в Белград на Видовден, 28 юни – значима дата, натоварена с историческа символика за сърбите – студентите призоваха за провеждане на предсрочни парламентарни избори и поискаха гражданите да ги подкрепят като участват в различни форми на гражданско неподчинение.

Източник: БТА

/ПК/

Източник: БТА