Германският промишлен конгломерат „Сименс“ (Siemens) отчете печалба в съответствие с прогнозите за третото си тримесечие (април – юни), въпреки негативното влияние от отслабването на долара, предаде Ройтерс.

Оперативната печалба от индустриалния сегмент е намаляла със 7 процента до 2,82 милиарда евро за трите месеца до края на юни, съвпадайки с прогнозата на анализатори, анкетирани от самата компания.

Основните фактори за спада са валутните ефекти, особено поевтиняването на долара спрямо еврото през отчетния период, както и разходите за преструктуриране във водещото направление „Цифрови индустрии“, където се съкращават работни места.

Приходите са нараснали с 3 процента до 19,38 милиарда евро, надхвърляйки очакванията за 19,24 милиарда евро.

„Нашето представяне през третото тримесечие показва, че „Сименс“ постига стабилни резултати въпреки нестабилната глобална среда“, заяви главният изпълнителен директор Роланд Буш, без да навлиза в подробности относно повишените търговски мита в резултат от новата глобална търговска политика на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Компанията съобщи, че валутните ефекти са отнели четири процентни пункта от растежа на поръчките и три пункта от ръста на приходите.

През тримесечието доларът загуби 8 процента спрямо еврото, което се дължи на съмнения относно независимостта на Федералния резерв, достоверността на официалната статистика в САЩ, нарастващия фискален дефицит и очакванията за понижения на лихвените проценти.

Въпреки несигурната глобална икономическа обстановка, „Сименс“ потвърди годишната си прогноза за финансовата 2025 г., която приключва в края на септември.

Компанията очаква приходите на групата да нараснат с 3 процента до 7 процента на съпоставима база и основна печалба на акция в диапазона между 10,40 и 11,00 евро.

„Сименс“ отбеляза, че тези прогнози не включват придобиването на американските компании „Олтър Енджиниъринг“ (Altair Engineering) и „Дотматикс“ (Dotmatics), които оказват натиск върху маржовете на печалбата.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

160 одитни доклада прие Сметната палата от началото на годината до края на юли 2025 г., съобщиха от институцията. 

За открити нарушения, сред които при процедури за обществени поръчки и управление на имоти общинска собственост, са сезирани Агенцията за обществени поръчки (АОП), Комисията за противодействие на корупцията (КПК), Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Националната агенция за приходите (НАП). 

Сметната палата изпраща одитни доклади или извлечения от тях на компетентните органи за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност при наличие на данни за вреди и нарушения при изпълнението на бюджети, на сметки за средства от Европейския съюз или при управлението на имущество, за които изрично се подчертава, че не съставляват престъпление, гласи член 57 от Закона за Сметната палата. Сред нарушенията може да са и неспазване  на бюджетната дисциплина, несъобразяване със закони и други нормативни разпоредби, некоригирани неправилни отчитания и др. Съответният орган е длъжен в 14-дневен срок от получаването на материалите от одита да възложи извършване на необходимите действия за търсене на отговорност и в срок до два месеца да уведоми председателя на Сметната палата за предприетите мерки.  

На това основание 13 доклада са изпратени на Агенцията за обществени поръчки. Несъответствия при процедурите са установени при одити в Комисията за регулиране на съобщенията, в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението към МВР“, във Върховния административен съд, Българския институт по метрология, Националния осигурителен институт, в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, в общините Главиница, Макреш, Ихтиман, Тетевен, Две могили, Садово и Плевен.  

Заради нарушения при провеждане на търгове и конкурси и изпълнение на договори, отнасящи се за общински имоти, извлечения от един доклад са изпратени на Комисията за противодействие на корупцията. Констатираните несъответствия са установени при Одит за съответствие при управлението и разпореждането с имоти общинска собственост на общините Мадан, Поморие и Чирпан за периода от 01.01.2021 до 31.12. 2022 г., посочват от Сметната палата. 

Извлечения от 22 доклада са изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). 

Одитите са на Държавното предприятие „Научно-производствен център“ (2023) , Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, Български институт по метрология (за 2022-2023 г.), МРРБ, НОИ, общините Батак, Хаджидимово, Челопеч, Мъглиж, Якоруда, Бургас, Мадан, Трън, Кочериново, Хасково, Малко Търново, Кресна, Брезник, публичните средства и общинските дейности на община Главиница, както и на общините Плевен, Макреш и Две могили (за 2022-2023 г.).

Четири доклада са изпратени на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Това са части от одитните доклади на годишнините финансови отчети (ГФО) на Якоруда за 2023 г., за който одитният екип е дал оценка „квалифицирано мнение“ (открити са съществени неточности с приложимата обща рамка за финансово отчитане); на Челопеч за 2023 г. с „отрицателно мнение“(изцяло негативна оценка за отчета на общината). На директора на НАП за „несъобразяване със закони и други нормативни разпоредби“ и за „некоригирани неправилни отчитания“ са изпратени и одитните доклади на ГФО на общините Раднево и Перущица за 2024 г., на които одитният екип е дал изцяло положителна оценка –  „немодифицирано мнение“. 

Сметната палата може да изпраща доклади и на други органи, които имат отношение към извършения одит, за сведение или за предприемане на съответни действия (чл. 49, ал. 3 от Закона за Сметната палата).

На това основание общо 59 доклада са изпратени на министъра на финансите и на ресорните министри. Министърът на финансите е уведомяван в установени при одитите случаи на „несъобразяване със закона и други нормативни документи“.

Два доклада са предадени на комисии в Народното събрание. Одитният доклад за одита за изпълнение „Постигане на енергийна ефективност чрез обновяване на многофамилните жилищни сгради“ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2022 г. е изпратен на председателя на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, а докладът за одита „Опазване, възстановяване и устойчиво управление на горите“ за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. – на председателя на парламентарната комисия по земеделието и храните към НС. 

107 доклада са изпратени на председатели на общински съвети.    

18 доклада са предадени на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). От тях 11 са ГФО на общини, чиято оценка за отчетите не е изцяло позитивна: „квалифицирано мнение“ са получили Белица, Елин Пелин, Батак, Пещера, Драгоман, Якоруда, Сунгурларе, Брацигово и Ардино, а „„отрицателно мнение“ е дадено на Челопеч и Кочериново. На НСОРБ са изпратени и седем  доклада за съответствие на финансовото управление – четири от тях касаят публичните средства и общинските дейности в Главиница (област Силистра), Макреш (област Видин), Плевен и Тетевен, а три са за управление на общински имоти и обществени поръчки (Мадан, Поморие и Чирпан за периода 2021-2022, Две могили, област Русе, за 2022-2023 г. и Рудозем – 2021-2022). 

От 160-те приети доклади за първите седем месеца на годината 138 са финансови: на годишните финансови отчети (ГФО) на бюджетните организации – първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет, както и на общини, чийто бюджет надхвърля 10 млн. лева. В това число влизат и приети през първите два месеца на 2025 г. ГФО за 2023г. – 22 броя.

От всички ГФО 122 отчета са с изцяло позитивна оценка („немодифицирано мнение“), 13 са получили „квалифицирано мнение“ заради установени неточности, а три отчета са с изцяло негативна оценка („отрицателно мнение“) – Челопеч, Кочериново и Държавно предприятие „Научно-производствен център“. 

Останалите приети доклади са за одити за съответствие на финансовото управление – ОСФУ (16), за изпълнение (2) и специфични (4).

При ОСФУ се проверява законосъобразността на управлението – спазването на законите и вътрешните актове, обществените поръчки и др.

При одитите на изпълнение в обществено значими области се проверява дали ефективно и ефикасно се управляват публичните средства и дейности. 

Специфичните одити, които са приети през първите 7 месеца на 2025 г., са на финансите на политическите партии и на предизборните кампании за изборите за Народно събрание и за Европейски парламент през юни 2024 г., както и на държавно предприятие.

БТА припомня, че през изминалата година одитната институция е приела общо 369 одитни доклада в планираните срокове. Сметната палата е изпратила през 2024 г. на прокуратурата части от 7 одитни доклада.

Източник: БТА