Индустриалното производство в Китай е спаднало през юли до най-ниското си ниво от осем месеца, а ръстът на продажбите на дребно се е забавил значително. Това засилва натиска върху политиците да предприемат нови мерки за стимулиране на вътрешното търсене и за предпазване на икономиката на стойност 19 трилиона долара от външни сътресения, предаде Ройтерс.

Данните идват на фона на предизвикателства – от търговските политики на президента на САЩ Доналд Тръмп до екстремните метеорологични условия, прекомерната конкуренция на вътрешния пазар и продължаващата слабост в сектора на недвижимите имоти.

По данни на Службата за национална статистика (National Bureau of Statistics) промишленото производство се е увеличило с 5,7 на сто на годишна база – най-ниското равнище от ноември 2024 г., след ръст от 6,8 на сто през юни. Резултатът е под прогнозата за 5,9 на сто от анкета на Ройтерс.

Продажбите на дребно, ключов показател за потребителските разходи, са се повишили с 3,7 на сто – най-слабият темп от декември 2024 г. и по-нисък от ръста от 4,8 на сто през юни. Прогнозата от 4,6 на сто също не е изпълнена.

Временното търговско примирие, постигнато между Китай и САЩ през май и удължено тази седмица с още 90 дни, е предотвратило повторно повишаване на американските мита до много високи нива. Въпреки това китайските производители продължават да страдат от слабо търсене и падащи производствени цени.

„Икономиката е силно зависима от правителствената подкрепа, но проблемът е, че тези мерки бяха концентрирани в началото на 2025 г. и ефектът им отслабва“, коментира Сюй Тианчън, старши икономист в „Икономист интелиджънс юнит“ (Economist Intelligence Unit). По думите му фабриките са използвали периода на търговско примирие със САЩ, за да ускорят доставките, но слабото вътрешно търсене и глобалните рискове ще продължат да влияят на растежа.

Инвестициите в имоти, машини и съоръжения са нараснали с 1,6 на сто през първите седем месеца на годината – под очакванията за 2,7 на сто и по-малко от увеличението от 2,8 на сто за първата половина на 2025 г.

„Възможно е компаниите да работят с наличния капацитет, вместо да строят нови заводи“, заяви Юйхан Чжан, главен икономист на „Китайския център“ към „Конференс борд“ (Conference Board). Той отбеляза, че макар общите данни да са слаби, автомобилната, железопътната, корабостроителната, аерокосмическата и други транспортни индустрии продължават да привличат значителни инвестиции благодарение на политическа подкрепа.

Пекин наскоро обяви нови мерки за подкрепа на вътрешното потребление и ограничаване на ценовите войни, като целта е постигане на ръст от около 5 на сто през 2025 г. По-рано тази седмица правителството обяви планове за въвеждане на субсидии по потребителски заеми за едногодишен период, започващ през септември.

По схемата кредитополучателите, вземащи заеми до 50 000 юана, ще имат право на субсидия от 1 процентен пункт върху лихвения процент. Централното правителство ще покрива 90 на сто от разходите за субсидията, а местните власти – останалите 10 на сто.

Анализатори очакват мярката да окаже ограничен ефект, особено в сектори, зависими от потребителски кредити, като автомобилостроенето и производството на домакински електроуреди. Въпреки че намаляването на лихвената тежест е положителна новина за домакинствата, главният икономист на Ай Ен Джи (ING) за Китай Лин Сон отбелязва в изпратен до редактор на БТА коментар, че основният проблем пред потреблението в Китай не са скъпите кредити, а слабата увереност на потребителите.

Това е и една от причините последните да остават предпазливи. Новите заеми в юани са намалели през юли за пръв път от 20 години – признак за слаб кредитен апетит.

Продължителният спад в сектора на недвижимите имоти допълнително натиска потреблението, тъй като жилищата са ключова част от активите на домакинствата. Цените на новите жилища се понижават вече над две години, като през юли спадът е 2,8 на сто на годишна база след 3,2 на сто през юни.

Екстремните климатични явления – рекордни горещини, бури и наводнения – също са повлияли на производството и бизнеса.

Според последното проучване на Ройтерс растежът на БВП на Китай може да се забави до 4,5 на сто през третото тримесечие и 4,0 на сто през четвъртото. За 2025 г. прогнозата е 4,6 на сто – под официалната цел, а за 2026 г. – спад до 4,2 на сто.

Източник: БТА

Очаква се засилване на инвестиционния интерес на гръцките компании по отношение на България в областите: възобновяема енергия, като Гърция търси диверсификация, а България има капацитет, логистика и транспортни коридори при засилен интерес към коридора „Солун – Кулата – София“, индустриални паркове, като общи проекти са в етап на обсъждане, ИТ и стартиращи компании, особено около Солун и Пловдив. Това се посочва в анализ на Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) на България в Атина и Солун, предоставен на БТА от ръководителите им Йоханес Крикорян и Силвия Козарева (СТИВ Атина) и Владимир Инков (СТИВ Солун).

Север – Юг

Северна Гърция има активна икономика, ориентирана към Балканите, докато Южна Гърция е по-труден пазар за пласмент на български продукти поради изключително голямата конкуренция, особено в района на гр. Атина, коментират търговските ни представители в Гърция. Независимо от това България има добри шансове да увеличи присъствието си на гръцкия пазар чрез няколко вида продукти и услуги, особено когато се вземат предвид географската близост, сходният вкус и културни навици и конкурентното ценово предимство на българския бизнес. Българските продукти с потенциал са: храни и напитки (млечни продукти, месо, консерви, биопродукти), като Гърция цени качеството и натуралните продукти, а България има добра репутация в тази посока. Сред другите перспективни продукти са строителните материали и мебели в контекста на това, че Гърция има силна туристическа индустрия и нужда от обзавеждане на хотели, вили и ресторанти. ИТ и аутсорсинг услугите, особено във връзка с дигитализацията на бизнеса и предвид това че България разполага с доста по-подготвени кадри в ИТ индустрията, туристическите и здравни услуги – СПА и медицински туризъм, особено при сътрудничество с местни оператори, текстилът и облеклото, защото България е традиционен поддоставчик на гръцки марки, но има потенциал и за собствени марки, са сред другите перспективни продукти.

Изложенията и панаирите

Предстоящите важни изложения в Южна Гърция през втората половина на 2025 г. са: FOODTECH & GLOBAL PACK 2025 (7-10 ноември 2025 г.) – за технологии и оборудване за хранително-вкусовата и опаковъчната промишленост, XENIA 2025 (22-24 ноември 2025 г.) – за туристическата индустрия, но и гореща точка за тенденции, иновации и нововъведения.

В Северна Гърция през втората половина на 2025 г. предстоят: Международният панаир Солун (TIF) – септември 2025 г. – най-голямото търговско изложение на Балканите, FRESKON – Международното изложение за плодове и зеленчуци (октомври, Солун), PHILOXENIA – туристически панаир (ноември, Солун) – подходящ за туроператори и СПА бизнес.

Есенният международен панаир в Солун е най-голямото по рода си обществено-политическо и търговско-икономическо мероприятие в Гърция, което събира ежегодно изложители, професионалисти, представители на бизнеса и правителството, както от Гърция, така и от съседните страни. Осемдесет и деветото издание на Международния панаир /ХЕЛЕКСПО/ ще се състои в периода 6 – 14 септември 2025 г. и ще отбележи 100-годишнината от своето създаване. Обичайно изложението се посещава от над 200 000 души. ХЕЛЕКСПО е неразривно свързан с икономическата история на Гърция, посочват търговските ни представители в Гърция. От създаването на панаира през 1926 г. до днес той отразява темповете и насоките не само на местното, но и на международното предприемачество. В същото време, допринася за културното развитие на страната чрез организиране на културни и спортни събития. През 2023 г., по време на 87-то издание на международното изложение, почетен гост бе България, като интересът бе изключително голям както от страна на местната власт, така и от страна на фирми и търговско-промишлени палати.

Инвестициите

Гърция е сред най-значимите чуждестранни инвеститори в България, с голям брой фирми и крупни проекти в ключови сектори. Над 18 000 гръцки компании работят в България, създавайки около 60 000 работни места и инвестиции от около 4,415.2 млрд. евро по данни на БНБ към 31 декември 2024 г. 

България е привлякла инвеститори в хранителната промишленост, инфраструктурата, енергетиката – с интерес към ВЕИ. През последните години се наблюдава засилен интерес към индустриалните зони около Пловдив, Стара Загора и Русе.

Българските инвестиции в Гърция са предимно малки и средни предприятия (МСП), най-вече семейни или фирми с опит в износа. Гръцки инвестиции в България имат както големи компании (в промишленост и банки), така и МСП (услуги и търговия).

Водещи сектори за гръцките инвестиции са: производство на метали, финанси (банково дело), производство на храни и напитки, търговия, недвижимо имущество, текстил и строителство.

Някои от по-значимите инвестиции и компании, опериращи на българския пазар, са в сферите на: металообработване и производство, производство и търговия на рафинирани нефтопродукти и продукти от изкопаеми горива, строителство и енергетика, циментовата промишленост, метални изделия и термопанели, изграждане на „сух док“ за контейнерни товари, банков сектор, производство на хартия, картон и изделия от тях, хранително-вкусовата промишленост, търговия с мебели и спортни стоки.

Българските инвестиции в Гърция не са еднопосочни, а обхващат стратегически инфраструктурни проекти в областта на енергетиката и транспортното сближаване, значителен интерес и участие в недвижими имоти и туристическия сектор, както и развиваща се активност на български МСП и технологичния сектор на гръцкия пазар. Българските инвестиции в Южна Гърция са основно концентрирани в района на Атина. Основните сектори включват: застрахователните услуги – български застрахователни компании вече оперират чрез офиси в Атина на гръцкия пазар за застраховки, производство и пласмент на дограми – български компании отвориха складова и дистрибуционна мрежа в района на Южна Гърция. Други сектори са строителството и недвижимите имоти – както частни, така и корпоративни инвестиции в недвижими имоти, особено в района на Атинската ривиера, високотехнологични и МСП инвестиции, като български компании участват в ТФФИ (InnovFin) програми в Гърция чрез ProCredit, особено в подкрепа на малки и средни предприятия.

Българските инвестиции в Северна Гърция са особено в районите на Солун, Кавала и Серес. Основните сектори включват: търговия на дребно и едро – български компании имат търговски обекти и складове, хранително-вкусова промишленост – инвестиции в производство на храни и напитки, логистика и транспорт, като български логистични компании оперират в Северна Гърция поради стратегическото ѝ положение, строителство и недвижими имоти с интерес към туристически обекти и жилищно строителство.

Стокообмен

През последните години двустранният стокообмен се характеризира със значително положително салдо за България. От 2021 г. стокообменът се задържа на нива над 4,5 млрд. евро, в сравнение с предходните години, когато е бил средно около 3 млрд. евро.   

През 2024 г. Гърция е на пето място между търговските партньори на България по отношение на износа с дял 5,2 на сто от общия износ на България за света и на шесто по отношение на вноса, с дял 5 на сто от общия внос. Двустранният стокообмен достига малко над 4,7 млрд. евро, като се наблюдава ръст от 2,5 на сто спрямо предходната година. Българският износ за Гърция е възлязъл на малко над 2,2 млрд. евро, като се е намалил със 7,8 на сто. Вносът от Гърция е достигнал близо 2,5 млрд. евро, като отбелязва ръст от 14,1 на сто спрямо предходната година. 

В структурата на българския износ за Гърция през последните години доминират стоките с относително ниска степен на преработка, електроенергия и субпродукти.

Износът за Гърция се съсредоточава в три основни сектора: селскостопански и хранителни продукти като пшеница, царевица, слънчогледово олио, и др.; електрическа енергия и минерални суровини и дървесина. Голяма част от вноса от Гърция се формира от петрол, природен газ и петролни продукти, текстилни материали и изделия, минерални и химически продукти, машини и оборудване и неблагородни метали.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА