Базови знания и умения, свързани с природните науки, ще бъдат включени към задачите в националните външни оценявания (НВО) по математика за седми и десети клас, планират Министерството на образованието. Те ще бъдат включени към изпитите под формата на интегрални задачи с елементи от география, биология, физика и химия и планът е да бъдат въведени от следващата учебна година – 2025-2026.

Ако интегралните задачи включват формули и закони от тези дисциплини, те ще бъдат предоставени на учениците. Още днес ще бъдат публикувани примерни задачи.

„Целта не е да заучават, целта е да решават практически задачи“, обясни министърът на образованието Красимир Вълчев на пресконференция. Той поясни, че идеята не е изпитите да станат нито по-трудни, нито по-лесни. Интегралните задачи ще бъдат 6 от общо 24 в изпита по математика в седми клас и 6 от 18 в изпита в десети клас.

Като базови знания, които трябва да проверят задачите, от МОН определиха разбирането на връзката между храни и калории, познаването на различни количествени и мерни единици – за скорост, време, плътност, напрежение, съпротивление и др., способност за работа с таблици, диаграми, климатограми, познаване на процеси и явления като отражение и пречупване в оптиката, както и на основни закономерности.

Два примера за такива задачи:

„Няма да изискваме да учат класификацията на видовете или почвите в Африка и Азия, което – за съжаление – го има в учебните програми“, добави Вълчев.

По думите му пълна промяна в образованието би отнела между 4 и 6 години. И ако сега фокусът е върху природните науки, то по-следващата учебна година ще се обмислят промени в програмата по БЕЛ, история и обществената част от географията.

Като основни проблеми, пред които са изправени учениците днес, включително и в късния гимназиален етап, Вълчев посочи културата на заучаване, демотивацията и недостига на време за практическо усвояване на новите знания. По тази причина МОН предвижда да предложи:

– повишаване на часовете по математика  в гимназиите с 12% без увеличаване на съдържанието;

– повишаване на часовете по БЕЛ в гимназиите с 12% и включване на повече автори по преценка на учителите;

– намаляване на часовете по чужд език до 7 клас, което Вълчев нарече „малко ребалансиране“ спрямо часовете по БЕЛ;

– повишаване (макар и по-малко) на часовете по дисциплини като физика, география и история без увеличаване на съдържанието. Тези дисциплини остават задължителни до 10 клас;

– повишаване и на часовете, и на съдържанието по Гражданско образование в 11 и 12 клас;

– разширяване на здравното образование за 11 и 12 клас;

– намаляване на часовете по профилирана подготовка в 11 и 12 клас с 25%.

Вълчев посочи, че в ерата на новите технологични открития общообразователната подготовка ще става по-важна от стриктно професионалната. Той определи профилираната подготовка в училищата в сегашната ѝ форма като ненужно амбициозна и демотивираща. Въпреки това профилите ще останат и учениците все пак ще могат да изберат да учат повече от това, което им харесва и в което са добри, след 10-и клас.

Колкото до интегрирането на изкуствен интелект в образованието, от МОН гледат на него като потенциално средство за помощ при вършене на административна работа от страна на учителите и директорите. Според тях учениците трябва да се подготвят за ерата на изкуствения интелект със затворени модели, за да бъдат защитени личните им данни.

Коментира се и идеята за увеличаване на основното образование – да включва и 8 клас, както е в повечето европейски страни. Обсъжда се формулата 4+4+4 (4 години – начално, 4 години – прогимназиален етап, 4 години – гимназиален етап), но още нищо не е решено.

Критическото мислене е ключово умение на 21. век, но базовите дефицити и липсата на време са проблемът, завърши Красимир Вълчев.

Източник: Offnews.bg