Свържете се с нас

Новини

Тръмп заплаши Русия с мита, ако до 50 дни няма „сделка“ за Украйна. САЩ изпращат „най-доброто“ оръжие в Киев

САЩ ще наложат на Русия „много тежки мита“, ако до 50 дни не бъде постигнатa „сделка“ за войната в Украйна. Това каза президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на среща с генералния секратар на НАТО Марк Рюте във Вашингтон в понеделник.

Новината идва на фона на продължаващата близо три години и половина непредизвикана война на Русия в Украйна. По време на президентската си кампания през 2024 г. Тръмп многократно обеща, че ще прекрати войната 24 часа, след като бъде избран за президент на страната.

След встъпването на Тръмп в длъжност представители на САЩ и Русия проведоха няколко срещи, след като преди това двете страни бяха замразили двустранните си отношения. Самият американски президент проведе и няколко разговора с руския си колега Владимир Путин, но всички усилия на Вашингтон досега се оказаха безплодни.

По време на срещата си с Рюте във вторник Тръмп многократно повтори, че е много „недоволен“ спрямо действията на Русия. Той каза още, че ще използва търговията и налагането на мита, за да спре войната.

„Ще наложим много тежки мита, ако нямаме сделка до 50 дни“, каза Тръмп и уточни, че става въпрос за „вторични мита“, които са в размер на „близо 100%“. Държавният глава не посочи допълнителни детайли по темата – нито какво визира под „сделка“, нито какво биха обхващали митата.

Тръмп каза, че си е мислел, че е постигнал сделка с Путин „около четири пъти“, но въпреки това всичко „продължава и продължава“.

По време на срещата си с Рюте Тръмп каза още, че САЩ ще предоставят оръжия на стойност „милиарди долари“, които ще бъдат платени от членовете на НАТО. По думите му тези оръжия ще бъдат изпратени в рамките на дни и ще включват и обещаните по-рано от него системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

По думите на Рюте военната пратка ще включва още „ракети и амуниции“ за Киев.

Малко по-рано, след среща със специалния пратеник на Тръмп в Украйна Кийт Келог, украинският президент Зеленски каза, че е обсъждал нови оръжейни пратки, възможни варианти за постигане на мир, както и налагане на нови санкции на Русия.

За допълнителни санкции и изготвен законопроект за тях от месеци говорят конгресмени и сенатори в САЩ. Засега обаче американските политици не са предприели подобна стъпка.

С встъпването си в длъжност Доналд Тръмп предприе обрат в отношенията с Русия спрямо предишната администрация на Джо Байдън, която изцяло беше замразила разговорите с Кремъл.

Тръмп често нападаше президента на Украйна Володимир Зеленски, включително по време на тяхна среща в Белия дом. В последните седмици обаче американският президент на няколко пъти отправи остри критики срещу Путин и поведението му спрямо Украйна и загатна, че е готов да втвърди политиката си спрямо Русия.

САЩ предоставиха най-голямата по размер военна помощ на Украйна от началото на войната, следвана от Великобритания, Полша, Франция и други.

Източник: Свободна Европа

Новини

Скандален развой в охраната на Агенция Митници: прекратяване на договори и съмнения за непрозрачно възлагане

Три от водещите охранителни фирми в страната – Д.М. Секюрити Груп, АСО Просейф и Стронг Секюрити – имат договори за охрана на обекти на Агенция Митници, сключени след проведена обществена поръчка, стартирала през май 2023 г. и финализирана средата на 2024 г. Договорите бяха подписани след процедура, оценявана като една от малкото прозрачни за последните години, с критерий „най-ниска цена“, и са за период от 3 години.

През първата година от изпълнението обаче, на четвъртък вечерта около 20:30 часа, трите фирми получават съобщение чрез ЦАИС, че договорите им се прекратяват. Това се прави с позоваване на клаузa за прекратяване, която според фирмите не е релевантна и приложима. От трите компании вече заявяват, че ще оспорят прекратяването пред съда.

Междувременно, охраната на Агенцията ще бъде възложена без конкурс, чрез директно договаряне, на фирмата „VTA Security“, според непотвърдена информация.

Фирмите, спечелили първоначалната обществена поръчка, са направили значителни разходи, планирани за възвръщане през трите години на договора – включително платени задължителни застраховки, инвестиции в оборудване и обучение на персонала.

Смущаващи въпроси

От ситуацията възникват няколко сериозни въпроса:

  1. Причина за прекратяване – Какво налага прекратяване на договори, подписани по критерий „най-ниска цена“, които със сигурност са най-изгодни финансово за Агенция Митници, при положение че до момента няма забележки относно изпълнението им? Решението излага Агенцията на бъдещи съдебни искове.
  2. Критерии за новия договор – По какъв принцип се възлага на новата фирма договор, който вероятно ще е по-неизгоден за Агенцията?
  3. Финансови последици – Останалата част от средствата по прекратените договори е около 3 000 000 лв. за трите фирми. Колко ще бъдат отпуснати на новата фирма и по какъв непрозрачен принцип ще се разпределят?
  4. Забавяне на плащанията – Плащанията към трите фирми са забавени от месец юни, което поражда съмнения за умишленост и лошо управление на финансовите потоци.

Случаят повдига сериозни въпроси за прозрачността и ефективността на публичните поръчки и за начина, по който се управляват средства в държавни институции.

Виж цялата статия

Новини

Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“

Софийската районна прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт срещу шестима души, извършили хулигански действия пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София. Това съобщи във вторник държавното обвинение.

Новината идва, след като края на февруари симпатизанти на проруската партия „Възраждане“ хвърлиха бомбички и запалиха вратата на сградата по време на протест срещу влизането на България в еврозоната. След това беше съобщено за 10 ранени полицаи, а първоначално бяха задържани общо шестима участници.

За вандаласките действия срещу сградата на ЕК бяха уличени и четирима депутати на „Възраждане“ – Славчо Крумов, Ивайло Чорбов , Йордан Тодоров и Никола Димитров. Прокуратурата поиска имунитетите им, за да им повдигне обвинения, но на няколко пъти, с помощта на ГЕРБ, „Величие“, МЕЧ и ДПС – Доган, парламентът взе решения, с които да запази имунитетите на депутатите на „Възраждане“.

Сред действията, заради които шестимата души са обвинени от прокуратурата, попадат раздаване и хвърляне на яйца, пълни с червена боя срещу сградата на ЕК, удряне с метален чук по фасадата на сградата, блъскане и чупене на стъкла и врати.

От прокуратурата уточняват, че сред шестимата има и един непълнолетен, който обаче е „разбирал свойството и значението на деянието“ си.

В месеците преди България да получи финалното одобрение за влизането си в еврозоната, „Възраждане“ многократно заплаши и атакува различни институции в страната, които имат отношение към процеса. Такива бяха Националния статистически интитут (НСИ), Българската народна банка (БНБ), представителството на ЕК, както и отделни партии и политици.

България получи окончателно одобрение за присъединяването си към еврозоната от началото на 2026 г. на 8 юли. Днес партия „Възраждане“, която иска България да излезе от ЕС и НАТО, твърди, че ще „унищожи еврозоната отвътре“ и иска запазване на валутния борд и закачането на българския лев за американския долар, а не както е досега за еврото.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Новини

„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че ще се обърне към Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с въпроса кой да изпълнява функциите на председател на съда, съобщи правният сайт „Лекс“ във вторник.

Решението е по повод факта, че на 21 юли изтича 6-месечният срок, в който сегашният временен шеф на ВАС Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничение беше въведено за председателите на двете върховните съдилища, както и за главния прокурор, със законови промени в началото на годината.

Но само преди седмица прокурорската колегия на ВСС взе решение, което противоречи на това на съдийската колегия – да не назначава нов временен главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов, който заема поста още от юни 2023 г.

Според прокурорската колегия промените в закона от януари не засягат т.нар. заварено положение, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата вече заемаха временно съответните постове към датата 21 януари, когато промените в закона и 6-месечното ограничение влязоха в сила.

Членовете на прокурорската колегия решиха, че на промените не е придадена обратна сила и затова ограничението не засяга Сарафов. Това се случи въпреки тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функциите главен прокурор и нов временен шеф на ВАС.

Сега членовете на съдийската колегия не приеха, че промените в закона не следва да се приложат, и взеха различно решение – да поискат от Пленума на ВАС да предложи кой да изпълнява функциите на председател на съда на мястото на Чолаков.

Този вариант беше предложен от Драгомир Кояджиков, който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на възможност самите съдии да изберат временен шеф представлява „еманация на принципа на съдийско самоуправление“.

„Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във ВАС за приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ и за издигането на кандидат за изпълняващ функциите председател на ВАС“, каза и Даниела Марчева от съдийската колегия, цитирана от „Лекс“.

Другата обсъждана опция беше да се отправи питане до най-старшия зам.-председател на ВАС – Маринка Чернева, дали е съгласна временно да ръководи съда. За този вариант се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Всичко това се случва на фона на поредната препоръка на Европейската комисия България да реформира ВСС, както и на решение на Съда на Европейския съюз, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови кадрови решения в съдебната власт. Настоящият състав на ВСС е с изтекъл мандат от три години.

Чолаков беше назначен за временен шеф на ВАС през ноември 2024 г., след като изтече 7-годишният му мандат на същия пост.

Това решение беше взето в нарушение на Конституцията. Според решение на Конституционния съд (КС) от 2005 г., председателите на върховните съдилища и главният прокурор нямат право да останат на поста си след изтичането на мандата.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия
Advertisement
Новинипреди 2 дни

Скандален развой в охраната на Агенция Митници: прекратяване на договори и съмнения за непрозрачно възлагане

Българияпреди 2 седмици

Парламентът да обсъди проект на решение за оттегляне на проектобюджетите за 2026 г., предвижда проектопрограмата на депутатите

Икономикапреди 2 седмици

Българската търговско-промишлена палата ще отбележи своята 130-та годишнина с тържествено събитие в София

Здравепреди 2 седмици

Какво да пия при алергична кашлица

Здравепреди 2 седмици

Какво да пия при алергична кашлица

Святпреди 2 седмици

Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Българияпреди 2 седмици

Общественият дарителски фонд в Бяла Слатина организира вечер на дарителите

Българияпреди 2 седмици

БТА успешно подмени асансьора в западната част на сградата си и подобри достъпа до агенцията

Святпреди 2 седмици

Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Обществопреди 2 седмици

Облачно време с минимални температури между минус 1° и 4°

Обществопреди 2 седмици

Облачно време с минимални температури между минус 1° и 4°

Българияпреди 2 седмици

Програма за финансиране на младежките центрове в България предстои да разгледа Министерският съвет

Новини