Биологичното лечение при тежка астма, включено навреме, може да подобри контрола на заболяването и да ограничи употребата на кортикостероиди, а това да позволи на пациентите да водят отново пълноценен живот, без ограничения. Добрата новина е, че пациентите с тежка астма имат достъп до всички съвременни биологични терапии“.

Това съобщи проф. д-р Мария Стаевска, алерголог, началник на Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска, на пресконференция, която обяви старта на кампанията „ИзДишайАстмата“. Инициативата информира за възможностите за диагностика и лечение на заболяването.

Организатор на кампанията е АстраЗенека България, а инициативата се провежда с подкрепата на Посолството на Великобритания в Република България, Министерството на здравеопазването, Столична община, Община Бургас, Община Пловдив, Община Русе, Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари (ДСОПЛ). Кампанията стартира няколко дни преди Световния ден за борба с астмата – 6 май и ще продължи с поредица от инициативи.

Проф. Стаевска посочи, че астмата е проблем в световен мащаб и за съжаление заболеваемостта нараства в последните години.

„Заболяването прогресира, ако хроничното възпаление на дихателните пътища не се лекува своевременно. Най-честите симптоми са кашлица, стягане в гърдите, задух и затруднено дишане. Болестта не се проявява само при децата, а може да се „отключи“ и в по-зряла възраст. Астмата може да протича и в тежка форма, което е предпоставка за влошено качество на живот на пациентите – ежедневни симптоми като кашлица, задух, ограничена активност в ежедневието. При всяка форма на астма, включително и тежката, е необходимо ежедневно инхалаторно поддържащо лечение, което, ако не е достатъчно, следва пациентът да се обърне към специалист“, каза тя и допълни: „Своевременните диагностициране, оценка тежестта и оптимално лечение на астмата са от огромно значение за пациентите“.

Проф. Стаевска подчерта, че когато пациентите с астма все още имат симптоми, независимо, че са на високи дози инхалаторна терапия, или са били хоспитализирани в резултат на заболяването поне веднъж в рамките на една година, то тогава трябва да се оцени тяхното лечение и по лекарска преценка да се добави съвременна терапия за тежка форма на заболяването. 

„За неконтролирана астма говорим, когато пациентът, независимо, че е на ежедневна инхалаторна терапия, има кашлица, нощни събуждания, задух или ограничена физическа активност. Астмата е тежка, когато пациентът, макар че приема редовно инхалаторната си терапия, и то във високи дози, има два или повече пристъпа на година, налагащи прием на кортикостероиди под формата на таблетки или инжекции. В този случай болестта не е добре контролирана и терапията трябва да се преоцени. Отлагането на преглед при специалист може да е предпоставка за влошаване на състоянието и необратима увреда на белите дробове. Съвременните препоръки за лечение вече силно ограничават използването на кортикостероиди заради множеството странични ефекти. Системните кортикостероиди следва да са последна алтернатива в лечението на астмата. Ако се ползват от пациента, трябва лекарят да оптимизира и повиши дозата на поддържащата инхалаторна терапия и ако това не е достатъчно, да обмисли съвременно лечение за тежка астма, което моят опит показва, че има положителен ефект и пациентите постигат контрол на астмата“, каза д-р Радка Александрова, пулмолог с дългогодишен опит.

„Често пациентите с неконтролирана астма първо се срещат с личния лекар. Той може да назначи допълнителна терапия, с която да се овладеят симптомите на заболяването, да насочи пациента към специалист от доболничната помощ или при тежък пристъп да насочи пациента за хоспитализация. Важно е пристъпът на пациента да бъде своевременно оценен и документиран. Това ще позволи на доболничния специалист да бъде информиран за актуалното състояние на астмата при пациента“, каза д-р Михаил Михов, общопрактикуващ лекар, председател на Управителния съвет на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари.

Своята история разказа и Виолетка Люлева, пациент с тежка астма, чието заболяване е прогресирало, което сериозно се е отразило на качеството ѝ на живот. Тя сподели, че в последните 3 години е на лечение с биологична терапия за тежка астма като допълнение към инхалаторното лечение, без да е имала странични реакции. „Щастлива съм, че на този етап пристъпите ми са овладени и мога да живея пълноценно“, сподели тя.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Ще увеличаваме ваксиналната защита чрез включване на нови ваксини в имунизационния календар и в препоръчителните имунизации, заяви здравният министър доц. д-р Силви Кирилов на кръгла маса на тема: “За живот без ваксинопредотвратими болести”.

Отправил съм запитване към Националния експертен съвет по имунизации и към производители на ваксини относно имунизация срещу варицела, респираторния синцитиален вирус, менингококови инфекции, посочи още той, цитиран от БТА. Събитието бе организирано в Народното събрание от Министерството на здравеопазването и под патронажа на Комисията по здравеопазване.

Доказано ваксините не просто опазват живота, те спират епидемии, спасяват деца и възрастни, намаляват страданията на хората, променят хода на човешкото развитие, коментира министърът. В България от години няма нови случаи на дифтерия, полиомиелит, рубеола. Трябва да помним обаче, че те могат да се завърнат, ако безхаберието доминира над знанието, страхът пред увереността, отбеляза Кирилов. Той обърна внимание, че през 2024 г. живота си са загубили три новородени от коклюш.

Министърът посочи проблема с рака на маточната шийка в България, като отбеляза, че е предотвратим с ваксина. Същото бе казано и за грипа и пневмонията. Кирилов изтъкна, че ваксинопредотвратимите заболявания засягат различни сфери от живота – здравната, образователната, оказват негативен ефект върху финансовия и социалния статус, водят до намалено качество на живот и пропуснати възможности за професионална и социална реализация.

Всяка поставена ваксина е знак за доверие в здравната система, здравната и национална политика, подчерта здравният министър. Той увери, че здравното министерство ще продължи да прави ваксините по-достъпни, като същевременно разширява и информацията за ползите от тях.

Кръглата маса бе открита от председателя на парламента Наталия Киселова. Изказване направиха и председателят на Комисията по здравеопазване в парламента проф. Костадин Ангелов, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев и др.

Източник: Offnews.bg